Караш ма, майчо, мъмриш ма,
мъмриш ма, пододри́ваш ма.
Стига ма кара и мъмри,
я ти ща скоро за́никна
зад айнъ́в стара пла́нина.
Много щиш плака и ва́рди,
ам де́ щиш мене да на́йдиш,
де сръщниш пътник и друмник
и за Хаса́на да питаш:
„Пътниче, ой дру́мниче,
я имех сина Хаса́на,
дьъ́ль ми го не си видьо́вал?”
- Бабичко, стара майчинко,
я́ и да го съм видьо́вал,
дьъль ти го съм познавал?
Накрай дени́зън седеше
адно́ ва́кло ко́пеле,
сребърен кавал свиреше,
с кава́лън дума думаше:
„Питайте руса девойка
прижале́ва ли Хаса́на?”
- Я ще Хаса́на прижале́,
ага́ дени́зън присъхне,
та на бару́жки остане,
бахча́ ще да го о́градя,
с китки ще да го на́садя,
белиян и червен тренда́филь,
ситниян Стамбо́лски босилек.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД