Ста́на са, юнак, оги́зди,
та че ми тъ́рна въз ре́ка,
въз ре́ка, въз Голю́ма ре́ка,
на студенана ниби́ла.
Напи́ са во́да студена,
та че са чу́дом почу́ди.
Та че ми пре́йна ре́кана,
на Пе́човону дюкенче.
На́йде го, Печо, ни найде,
там беше Сла́вка чернока.
Си́пи ми, Славке, ракия,
да пия, да са н́апия,
чи ще на меджъ́ да ида,
на Ле́скувскине конаци,
да видя Ръ́фка чернока.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД