Па́сах ти па́сах, Юрки́шо,
броени девет години.
Ни́ си ми ха́кън платихте,
ни́ ми Юрки́ша да́дахте,
се́ викам да ва о́ставя,
ам га́ ми майка ни дава…
- Па́си ми, па́си, овче́рю,
майка сев деня захо́да,
по за́духън я познавам,
чи ще моминка до роди,
Юрки́ша ще я зове́ме,
тебе ще я дадеме…

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД