Ки́ша си сбра́ла бохчъ́на,
зби́ра я, ни прова́да я
нах Ко́йчована падина,
нах Дидьо́вчено Сиза́ян.
Пък си майка й викаше:
- Ти земи, Ки́шо, Сиза́я,
Сиза́й е младо копеле,
ам му са стари дри́пине.
- Ни ща́ го, майчо, ни ща́ го,
Сиза́й е старо ко́пеле.
- Ти земи, Кишо, Сиза́я,
тебе си стигат лъ́кине,
равнине лъ́ки широки,
нована къща градена.
- Ни ща́ го, майчо, ни ща́ го,
Сиза́й е старо ко́пеле.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД