Немам си стара майчица,
да стане, да ма изпрати,
до извъ́н селска кюпри́я,
торбъ́на да ми поно́си,
же́лничко да ми попла́че…
Лу врице́м селя́м и хала́л!
Буба́йку хала́л ни правя,
о́ти ма малък ожени,
та че ма, майчо, проводи,
дювле́тю изме́ть да върша,
муско́фу къ́рши да сто́я.
По́деню тали́м да игра,
ве́черу таби́ да ко́па.
Копа́л бех, майчу, изкопа́л,
до девет стари меза́ра.
Кога́ десетиян закопа́х –
изкопах синди́к севлия́,
на севлия́на пи́сова:
„Девет съм години лежела,
тебе съм, севдо, чекала!”

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД