Трои́ца братя граде́ха,
де́нюм градя́т, нощем са кръ́ти.
Троица братя кау́ль сто́риха –
кутръ́ту дойде млада нивеста,
су́трина рано, с ра́на про́гима,
с ра́на про́гима – нея да вградя́т.
Двамина братя лю́бем ка́заха,
Стру́нино любе Струн́и не каза,
ам й нака́за много работа –
да си попа́ри до девет кила,
до девет кила бела пшеница;
да си обере белону пра́не,
да си окъпе мъжкону дете.
Струна нивеста рано станала,
попарила е до девет кила,
до девет кила бела пшеница;
опрала си е белону пране,
окъпала е мъжкону дете,
търнала с рана про́гима.
Любену маха назадь да са върне –
ко́лкону маха, толкова бърза.
- О́ти ми плачиш, Струнино любе?
- Как да ни плача, Струно нивесто,
упу́снал си съм сребърен пъ́рстен,
сребърен пъ́рстен на дъно гра́да.
- Мъ́льчи, не пла́чи, Струнино любе,
възсу́ка са ще, изва́ди гу ще.
И си е слела Струна нивеста,
Струна нивеста, въз дъ́но гра́да.
Единиян метнал на кюша́ камень,
другиян метнал голему дъ́рво.
- Ой любе, любе, Струнино любе,
ба́рем ми о́ставите деснана ръ́ка,
де́снана ръка, лева би́счица,
та да си по́храня мъжкону дете.
Двамина братя Струни ре́каха:
- Люлька ще сторим на пъть и разпъ́ть,
ветер ще духне, ще го полюшне,
ро́са ще ро́сне – окъ́па гу ще,
круша ще падне – нахра́ни гу ще.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД