Заспала мо́ма Русанка,
под едно дърво борово,
борово, бордафи́ново.
Поду́хнал ветер северняк –
покапа ситна росица,
Русанка от сън разбуди́
и си на сън къльне́ше:
„Ветро ле, ветро, северняк,
айсе́ ли найде да духниш!
Сва е девет години
от кък е майка умрела
и я ни съм ви́дьвала.
Айсе́ я на сън сънувах,
те си ма ситно хокаше:
„Научи́ ли са, Русанке,
на хурка тьънко да предеш,
на ста́нчек ситно да тъчеш?”

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД