Петроле́нко льо, девойко,
снощи щут ти ре́ках –
пак ли да ти ре́ка?
И́зведи кончену, мъ́ри,
приз го́рнине враци́нки,
чи ща на Стамбо́л да ида,
на Стамбо́л гра́да голема.
Та ще ти, мъ́ри, до́неса,
ситен, дребен армаган –
Стамбо́лски дръбни стафиди,
Солунски йъ́дри маслини.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД