Кади́р си дойде от Ске́ча,
в четвъртък вечер, на́двечер,
та на фея́тьън поседна.
Майка му отвън излезе
и си Кади́ру думаше:
- Сино ле, майчин, едничък,
о́ти ми и́диш самичък,
о́ти Сюльма́на ни водиш?
- Да́ седи, майчу, Сюльма́нън,
да́ седи, да казанди́сова.
Пък я съм дошъл, майчице,
дошъл съм да са за́главя.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД