Гльъ́дай ма, гльъ́дай, писан Мехме́те,
гльъ́дай ма, та са на́гльъдай,
и га́ли ма, та са на́гали,
о́ти лу ще то́ да ти е.
Майка ма тебе ни дава,
пък та и са́ма ни ра́чам.
Майка ще мене да даде,
сей долу, долу низ ря́ка,
низ пусто, равно Крушка́те,
де́но е адно́ и само́,
де́но е къща гради́ло
и адае́ е отвъ́ршило.
Четри писани адае́,
писани, джамлади́сани.
- Девойко мъри, чернока,
не́ й щим с тебе отвъ́рши,
ага́ ми влязе́ш в кона́кън,
ага́ ми се́дниш в буджа́кън,
в буджа́кън, по намазли́не.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД