Припре́ну ми е дошло́лу,
припре́ну до пу́кноване.
Да са пу́кнова – да пу́книш.
Да са умира – да умреш.
Ам са лу ни́как ни пра́ви,
та са само съхне и вехне.
Цъ́нкайте, баша́л че́нове,
ше́ните сърца юнашки.
Че́нове сърца́ ни шеня́т,
ам шени́ бело мо́мече.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД