Зага́лиха са юнак и мома.
Ни стърпе́ха са, присле́диха са
през си́тнана го́ра зелена.
Моминка са е посимя́съла,
посимя́съла, погиря́съла.
- Дьъ́ бре, гиди́ю, мой галени́че,
дьъ́ да са върним в сраде́ се́ло.
Чи на щат видя бли́зни комши́е,
близни комшие, голе́ма ро́да,
та на щат съсе́к ре́зен по ре́зен,
та на щат фърни́ под пъть и над пъть,
та на щат изе́ селскине кучета.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД