Ниде́лю, мо́ме, Ниде́лю,
се́ ще да та по́питам,
дьъ́ль си бахча́ ни́кнала,
или си от не́бо па́днала?
- А бре, юначе, гиди́ю,
и мене е майка ра́дала,
както и тебе майка ти!
Кога́ ма е майка породи́ла,
с бело ма млеко окъ́пала –
да ми е бело ли́цесу.
С чърно ма грозде нахранила –
да ми са чърни очи́се.
С тьънка ма ко́са прису́кала –
да ми е тьънка сна́гаса.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД