Белили са…
Бе́лили, как са бе́лили,
га́ са е кра́тил миси́рън
ле́тна са люлька сто́рили
на И́нована колиба,
на краса́тана ябълка.
Врить са са мо́мине лю́шнали,
пък Фа́тма преде́ и плаче,
че я я дала майка й,
на Ба́шовенук сархо́шин.
Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД
