Мене от тебе умина́,
пък тебе не умино́ва.
Не́ма ни да ти умине́,
че са сме много га́лили,
броени четри години.
Ваднъ́ж на мехте́п хо́дехме,
ваднъ́ж ха́тимън пра́вихме.
Майка ти – маханаджи́йка,
се́стра ти – кусурджи́йка,
махана́ ми са нашли́ли,
кусу́ре ми са фа́тили,
викат моминка руса съм.
Ха́сте съм руса, юначе,
ам са за твойна ни давам.
По́ ми е бело ли́цено,
по-уйгу́нь ми е сна́жкаса.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД