Стани ми, бело мо́мейче,
стани ми, съвдо о́твори!
Сън ли не си са наспала,
дорде бе мома ле́фтера?
А бре, юначе, гиди́ю,
нимо́й ма буди, юначе!
Га бех мома ле́фтера,
та бех на майка мащеха.
Майка ма рано вдигаше,
равнине двори да ме́та,
тьъ́нки дарове да тъ́кам,
че имах много да даре́вам –
дръ́бнемнем гергьов аглъци,
е́дримнем – ризи па́рени.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД