Седи ми си драгону

Мене си седи́ дра́гону,
то се е ле́то, про́лете.
Тазе́ ще китьки да са́дя,
тазе́ ще руба да нося,
пък тазе́ се́вда ни фа́там –
севда си имам фа́тена,
фатена и зага́лена.
Пък ку са падне и падне,
та ще и севда да фатя.

 

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД