Сахи́даа са е загуби́л,
нийде го нема в селону,
бела ракия да пие́,
печено ягне да яде.
Буба́йку му го тръ́сеше,
от дюкень в кръчма ходеше,
за Сахи́даа питаше:
- Де да е Сахи́дь да дойде,
бела ракия да пие́,
пекано ягне да яде.
Сахи́до, сино, Сахи́до,
ти са за хитър име́ше,
пък то та хитър измами,
та та в горъ́на отведе,
за меза́ да та изаде́.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД