Сали́х е рано подранил,
низ бела река надолу,
низ зеленине ливади.
Конче му пиле фъ́ркаше,
ру́ба му слънце грееше.
Слезе си Сали́х от конян,
извади гребен кокален,
завче́са перчем ка́матен
и си на перчем думаше:
- Перче́мю мой, каматен,
ако са с либе ни зе́мим,
дано до косъм окапиш.
Ако са с либе земиме –
дано до пояс нарасте́ш…

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД