Ре́чен бе ка́мень ре́ка зане́ла,
река занела, река отне́ла.
Първа са севда геч забуре́ва,
геч забурева, геч прижале́ва.
Мене си дайте, сей, от отдо́лу,
сей, от отдолу, низ двене ре́ки,
де́ну си га́лям, галям драговам,
галям драговам, мило мило́вам.
Я́ да си стана ме́рмерен камень,
ме́рмерен камень, сребърен ко́пань,
та да си и́да, сей, от отдолу,
сей, от отдолу, низ двене реки,
дену са сбират малкине моми,
малкине моми, млади нивести.
Малкине моми пла́тно да белят,
млади нивести дри́пи да перат,
млади юнаци риби да фа́тат.
Ага ми дойде мойна севдица –
ко́пань да фати, камен да пукне,
камен да пукне, да я попъ́рсне,
да я попъ́рсне в белону лице.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД