Донка са е сгодила,
никому не е казала,
само на майци си рекала:
- Болна съм, мале, ще у́мра,
за айсва́ лудо и младо.
И́ди му, майчу, ре́чи му,
може не може – да дойде.
Ако не може да дойде –
ри́зкана да ми прово́ди.
Със съ́лзи ще си я и́зпера,
на съ́рце ще си я и́зсуша.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД