Ве чули ли сте, не ли сте,
какво е ново станало,
на Или́енскана бърчи́на,
в Иля́зована градина.
Тахи́р си Фа́тма окра́де,
окраде и я отведе,
низ бела ре́ка, надолу.
Майка й желно плачеше
и са на Фатма молеше:
- Въ́рни са, Фатмо, въ́рни са,
буба́йку ти са разболе́
и я ще болна да легна,
от съ́ва болест не́знайна.
- Как да са върна, майчинку,
га ни съм вече мо́мече,
ами съм млада нивеста,
на осъмнайси години съм,
деветнайси съм фа́тила.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД