Я ходих на Ца́риграда
и тебе болна оставих,
болна си та и на́йдах.
Пък реках, чи си умрела,
та дойдах да та погри́бам
и да са, съвдо, о́женя,
за бела Рада По́пова,
По́пова, Попнико́лова.
- Же́ни са, либе, гла́ви са,
ама си Рада ни зимай.
Душманка е още от малка,
та ще ми пъ́рсне прикьъ́на,
по турци, гърци, ахре́не
и чърнине цигане.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД