Е́търво моя, е́търво,
наи́маш ли си са, е́търво,
пли́ткисе да ми разплете́ш
и мене в зе́мя да кладе́ш?
- Наи́мам ти са, е́търво,
плитките да ти ра́зплета
и тебе в зе́мя да кла́да.
Най ми е же́лно, е́търво,
за твояна малка рожбица,
де́ну си вчера родила,
за малкиян ти Стоенча.
- Ръ́чам ти, тебе, заръ́чам,
Стояна да ми гльъ́дате,
да ми си ходи по пъ́тян,
по пътян и по сокаци.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД