Айнъ́в чернока моми́нка,
да ще́ да ма поразпра́ви,
я́ ба́рем да са ожени,
ле́фтера да я ни гльъ́дам,
ле́фтера, не́оженена,
чи кога́ си я спо́мена,
та ма на лу́дост изви́ва
и си ма у нам неси́ма.
- Наи́нкас съм тьъ́нка нара́ла,
найна́ть са ца́ла обра́щам,
остър нож да си за́парям,
сърце́ну да ти разпра́вям,
на лудост да та изви́ва,
у вам да си та неси́ма,
ам да та си́ма, юначе,
у нам, на равни дворове,
под миндере́нине пе́нджуре,
на ни́сичкине враци́нки.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД