Врить са съвде́не дошли́ли,
моена съ́вда не дойде.
Ни́ да жуве́ да дойде!
С ноги́не дано уку́цне,
с очи́не дано осле́пне,
арну́зън да му остане,
арну́зън със търбулу́зън,
гюмю́шенине саха́те!
Дано го мо́ен прику́пи,
мене дано го прово́ди
в упусте́лана одая́,
с упусте́луну гизди́ло.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД