Пиле приз Карлък фъ́ркаше,
къ́кну ми фъ́рка, дума ми:
„А́йша съм болна оставил,
ни яде́, Айша, ни пие́,
на о́тбор уку́с прииска:
от Ка́рлък во́да студена,
от Кса́нти чърни чуре́ше”.
За ден във Ка́рлък отидах,
нале́х й во́да студена.
За ден във Ксанти отидах –
набрах й чърни чуреше.
Кога́ са оттам повъ́рнах,
на́йдах си Айша умрела –
же́лна й селя́ ру́каха,
в каза́нь й во́да ма́реха.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД