Дуйни ми вейни

Ду́йни ми, ве́йни, бел ветре,
път да ми сториш, да помина.
Я ще нах Драма да ида,
нах Драма, нах касабъ́на.
Там имам любе болничко,
ще ида да го о́бида,
локумчък да му о́тнеса,
жълтана дюня с ве́йкана,
чърнуну грозде с ло́зену.

 

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД