Бабичко, стара майчинко,
о́ти ми вървиш и плачиш?
- Как да ни плача, синко льо!
Я имах сина едничък,
та ми низа́мин отиде,
остави млада нивеста.
Че́ка го девет години,
ни може да го изче́ка,
со́йдень й е сватбана.
- Бабичко, стара майчинко,
дьъ́ль я ни мога при́стигна?
- Присти́гна я щиш, синко льо,
ку си кайди́саш кончено
и си разфърни́ш сюле́хън.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД