Кога́ А́йшинка носиха,
бельъ́н са ветер надува,
белине цве́тие оба́ря,
врить вър А́йшинка падаха,
във мо́рничкуну фе́редже,
вър ше́ленуну килю́мче.
Мехме́дь на кьо́шкен седеше
и си са желно молеше:
- А́йшини братя мнозина,
мнозина, до деветина,
о́ткрийте Айши ли́цену,
да вим ли́цену бело ли е,
да вим очи́нки чърни ли са.
Кога я Мехме́дь погльъ́дна,
извади ножче от пояс,
та си са в сърце разпо́ри
и си възся́тен стори:
- Айшини братя мнозина,
мнозина, до деветина,
адни́ до дру́ги на кла́дите,
че са сме мло́чку га́лили,
га́лили и драго́вали,
пък не́ма да са зе́миме.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД