Девойко мъри…
Девойко мъри, хубава,
да мо́гам да та и́змамям,
из село да та и́зведа,
на скри́тко да та й о́тведа.
Ситничко да та по́питам,
ко́му си ниша́н държала,
година че и половина,
че гу си наза́дь вра́щала…
Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД
