Събрали са са, събрали,
на день, на Яню́вдень,
мо́мине и юнацине,
на Су́рльована гори́ца,
и от Голе́ма, и от Ма́лка ре́ка.
Врить си мо́мине дадаха
киткине на юнацине.
Лимо́на Маркова Ки́рему
китка не даде.
Кирко си рипна, кахъ́рен отиде
на Запре́нскине капи́е.
Отвори му Марийка Запре́нска
и го кале́са нах вътре,
на широкине о́дере
и минде́рене ка́матни.
Кирку им ръка полю́би –
                    Васи́лу, Васи́лки,
и им щеркана поиска
с ро́йнине плитки ка́матни.
Дари́ го със риза Марийка,
с риза и бели кена́ре,
та си са Кирку разшени́.
Изру́ка аркада́шене,
ца́лана акръ́ба Хеки́мска.
И са на хо́ро фа́тиха,
на Запре́нскине сокаци,
на день, на Яню́вдень.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД