Турчин допа́дна малке моме,
на мо́мини равни дворове.
- Ъль си ти дойде, малке моме,
                              първоно либе,
първоно либе - позна́ ли гу щиш?
- Позна́ си гу ще, позна́, турчине!
- Да́ ли щиш мюждя́, малке моме,
белону лице, белону лице,
                              чърнине очи?
- Турчине бре, турчин гиди́ю,
бело са лице и чърни очи
                              мюждя́ ни дават.
Ам са дава, турчине, тьъ́нка риза,
с тьъ́нки ръка́ве, оклю́чени
и бели джура́пе памучени.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД