Турчине, софа́ленине,
щу ти́ е конян кахъ́рен?
Зо́бън не ра́чи да яде,
во́да не рачи да пие́.
- Кадъ́но, тазе́ гели́но,
думам далеко да идам,
нах Белограда голема.
- Турчине, софа́ленине,
ти га са сби́раш, тъ́рнуваш,
ам мене ко́му оста́вяш?
- Кадъно, мила и драга,
я ще и тебе да водя
нах Белограда чу́ена.
- Турчине, софа́ленине,
я имам братче едни́чко,
ам нега ко́му оставяш?
- Кадъно, мила и драга,
я ще и нега да водя –
кю́рцине да ми наме́та,
чибу́кън да ми запа́ля.
- Турчине, софа́ленине,
я имам се́стра по-малка,
ам нея ко́му оставяш?
- Кадъно, мила и драга,
я ще и нея да водя,
нам с тебе хизме́ть да прави.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД