Да знаиш, майчу, да знаиш,
Къ́тера наша щу прави
с най-му́чкуну Пачи́лче.
Те е до Ки́рка седе́ла,
цигара му е свивала.
Кирко си Къ́тери викаше:
- Къ́теру, чърна чуре́шку,
ти гльъ́дай мене да земиш,
нимо́й да слушаш душма́не,
не щим да са зе́миме.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД