Лоша е дъмга́ тъ́рнала,
та е и Ленка фа́тила.
Ме́тни ми, майчу, покро́вът,
здрава ще болна да легна.
Въз дворън иде савдъна,
савдъна Гьорги Шу́ковски,
пък ма я я́це умъ́рзнал,
хич ми гу съ́рце ни ра́чи.
Чи ходи та ма препра́вя,
в горна и долна махала,
триж ми е сватба отси́цал,
триж съм са ситно спли́тала,
спли́тала и разпли́тала.
И а́лчену съм си въ́рзвала,
си́нону а́лче Гьо́ргюво.
- Елену, майчина дъщерю,
щу́ ли не ти е прува́дал,
до жива ми́сирка в цеди́лка
и мре́на риба в пани́ца.
Га́ ти ги Въ́ша даваше,
пък ти я да́ре даре́ше
докузлу́кова муми́я.
- Хас ми е мло́го прова́дал,
сичко му вращам, повра́щам,
чапра́зан му лу ни вращам,
че са на мене ме́рени
и са във Драма ле́яни.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД