Дъщерю моя

Дъщерю моя, майчина,
о́ти ти плачат очи́нки,
пък ти са смее ли́цену?
- Нимо́й ма пита, майчинку!
Приз пътян върви севдьъ́на,
пък ти ма не́му ни даде,
ам си ма даде, мачинку,
на друго село, далечно,
на друго любе, не́знайно.

 

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД