Ниве́сто моя, севги́лна,
от как са с тебе повзе́хме
всичко ни за нах преш тъ́рна,
а́нджак адно́ ни остана –
де́те си от съ́рце не́маме.
Нивесто моя, севгилна,
се как ли да та по́сторя!
Дьъ́ль да та млада паря́свам,
иль да та млада за́колям.
- Севди́це моя, севгилли́,
нимо́й ма млада паря́сува,
чи ку ма млада паря́саш,
лу врить щат да ми са посмея́т;
ам си ма млада за́коли,
чи га ма млада зако́лиш,
лу врить щат да ми попла́чат.
Га́ си ма, съ́вдо, зако́лиш,
пък ти си ма в съ́рце ра́зпорей,
да видиш, съвдо, щу нося –
мъ́жкуну де́те за́ходно,
с гроздово зърно в уста́на.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД