Добре́ ми дойде, деве́рче,
с ба́тька ти да на раздели́ш.
Чи са сме снощи карали,
ма́лле са сме сбъ́хтали –
чи съм на во́да хо́дила
приз ку́ндри и приз фе́редже,
та ма са лу врить ви́дели,
врить са за мене пи́тали:
„Нва, щу́ну върви приз пъ́тян,
дали́ е млада нивеста,
или е мома ле́фтера?”
- Ниве́сту млада, ба́тькува,
мене е ба́тьку прово́дил
главъ́на да ти о́трежа,
бакши́ш да му я о́тнеса.
- Посто́й, поче́кай, де́верче,
синди́кян да си о́тключа,
чеврьъ́на да си и́звадя,
очи́нки да ми прикри́иш,
с очинки да та ни гльъ́дам,
ага́ ми ножън опи́наш.
Чи та ще кри́ве по́гльъдна,
та ти ще съ́рце оста́на
и бално ти ще добъльне́.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД