Дай си ма, майчу, дай си ма,
в на́шана си махала́,
де́ну си га́лям ко́пеле,
черноо́кичконо терзийче,
терзийче и тютюнджийче.
- Мъ́ри ти, моя дъщерю,
де́ си гу ти ви́дела,
та си го ней бенди́сала?
- Ви́дех го, майчу, сръ́щнах го,
от су́тре в пъ́тьън вървеше,
по́деше конче да пои́,
я по́дех во́да да на́лям.
Той ми водъ́на размъти
с ко́нищъна ноджи́нка
и си ми, майчу, викаше:
„Марийке, първа севди́це,
дьъ́ да са зе́мим, Марийке!”
Я си му, майчу, отвърнах:
„Как да са земим, юначе,
га не́маш къща граде́на
и още летно гизди́ло…”
Той си ми рече, майчице:
„Не щи ме зи́ме зимо́ва,
в равноно по́ле широко,
пък щи ме лете лето́ва
на висо́кана пла́нина!”

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД