Нимой ма глави́, майчице,
на айсъ́ва Фа́тма Ме́нковска!
Сива е, майчу, грозна е,
хич ми е сърце ни ра́чи,
по нея да та умъ́рзне
ру́бана да си наде́ниш…
Ама ма гла́ви, майчице,
на дюлбе́р Те́ня А́гова.
Чи й е бело ли́цено
и чърни й са очи́не.
Пък си му Те́ня викаше:
- Ни ща́ та, Мьъ́хмьъдь Къбу́ров!
Майка ни ма е учи́ла
увче́рем каша да ва́рям.
Мене е майка учи́ла
тюдже́рем кавьъ́ да ва́рям,
разрое́н пила́в да правя,
на ре́дко кли́нан да пъ́рскам,
на чъ́сто ко́ри да кла́вам.
- Зе́ми ма, Те́ню А́гова!
Ти са щиш сичко научи́,
и ка́шана, и пила́вън.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД