Ха́йде щим, Ъ́ли, да идим,
от туф надолу, низ ре́ка,
да броим стадо хайдушко,
хайдушко, каракаченско.
Мене е драго, Ъли́йо,
га са бахъ́рън разли́стне,
га са разтъ́рнат мо́мине,
мо́мине по чаи́рене,
с ле́фтерене юнаци,
с нивести по разпъ́тену.
А че щим идим, Ъли́йо,
в Арпачи́к, на чеи́рено,
там има ханче с дюке́нче,
ще си речеме ханджи́ю:
„Прини́сай, ха́нджи, дони́сай,
а́темнем се́но коприна,
Ферха́тю бела ракия
и върху́ топло чеверме́”.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД