Юнак моминки думаше:
- И́злези навън, моминке,
та видей съ́мнува ли са,
съ́мнува, развиде́лева.
Моминка отвън излезе,
бъ́рже са върна нах вътре
и си юнаку думаше:
- По́лежи още, юначе,
още ни съ е съмнало,
съ́мналу, развидели́лу,
още е ранна ву́тирна,
петлине са още не пели,
по́слушай бело мо́мейче.
Юнак си вера ни фа́ти,
самичък навън излезе.
Ага навънка погльъ́дна –
то са е бело съ́мнало.
- О́ти ма лъжиш, моминке?
- Как да ни лъжа, юначе,
га не́мам пу́ста на́сита,
на твойно сладко га́лене.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД