Люле́ла е Янка бу́лино де́те.
Хем го люлее, хем го кълне:
„Нани ми, нани, булино дете!
Да даде Господь се да та лю́ля,
се да та люля, утре да жаля.
Да́ ма бе оставило
                    на хо́ро да ида,
на хо́ро да ида - лю́бе да видя!”
От де я е чула Янкина буля,
Янкина буля Янки продума:
- Ой ти Янко, ой ти зълво!
Да даде Господь на хо́ро
                              да идиш.
На хоро да идиш –
кога Дунав присъхне.
Либе да видиш –
кога риба проду́ма.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД