Си́пнаха са, ро́йнаха са,
мо́минине бистри сълзи –
от главъ́на, до земьъ́на.
Да са беха доси́пнали,
да са беха дорони́ли,
ам ми са са придели́ли,
за да гльъ́да щу да зи́ма.
Да ни зи́ма чуждосе́лче –
чуждосе́лче го́ска хо́ди
от година до година.
И то беше намо́лено,
намо́лено и назо́рено…
Ам да земе се́ленчену –
селе́нчену го́ска ходи
от ниделя до ниделя,
в ме́сецън че́три пътя.
- Хайде, любе, о́тведей ма,
се нах майка първа го́ска,
я́ца съм са заболе́ла,
ма́лле я съм прижале́ла.
- Посто́й, поче́кай, мою либе,
дорде́ ми родиш мъжко де́те.
Роди́ла го е, пови́ла го е,
и́ме кла́де и му ре́кла:
- Хайде, любе, о́тведей ма,
се нах майка първа го́ска.
- Постой, почекай, мою либе,
дорде́ роди въ́рба грозде
и копри́ва – жълта дюля…

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД