Заспала мо́ма на зелен чаи́р,
на зелен чаир, под жълта дюля.
Майка й мина, та я ни ви́дя,
братче й мина – пак я ни ви́дя.
Та че й мина първоно либе,
дену я га́ли, дену я сле́ди,
та я пору́ка на и́мену си –
пак са моминка сън не разбуди.
Юнак са всу́на, та са повсу́на
                                  близо до нея,
та й облю́би белону ли́це,
белону ли́це, чърнине о́чи.
Пък са моминка сън поразбуди́:
- Постой юначе, щу щеш да сториш,
вър мо́минуну белу лице,
вър мо́минине чърни о́чи.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД