Мо́мече бело, черноко,
от ки́сим ли ма ни га́лиш,
от найна́ть ли ми ни думаш,
де́ли та кара майка ти?
Ре́чи й, съ́вдо, се́ти я,
да та за мене ни кара,
ни кара, ни подиграва!
Мо́ма не е ли би́вала,
съ́вда не е ли те́глила?
- Я съм и мо́ма би́вала,
я съм и съ́вда те́глила,
ам тебе ни съм мьъ́хнала.
Ага́ бех каквано тебе,
та га́лех ситно терзийче,
терзийче и мазаджи́йче,
де́ну са чъсту уви́да
в Кърджали и Дерме́ндере,
в Дедеага́ч и Гюмюрджи́на –
ру́бине да си продава,
гизди́ло да ми купо́ва.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД