Ма́ле, къде е Фа́тминка?
Два й са двора шу́штави,
капи́е й са клю́чнати!
- Не́ма я, синко, не́ма я,
Фа́тма нивеста отиде,
низ двене села далечни,
низ трине бърда́ високи.
- Мале ле, дьъ́ль я ще на́стигна?
- Насти́гна я щиш, сино ле,
ако си конче кайди́саш
и си сюле́хън базди́саш.
Кайди́сал си е кончену,
базди́сал си е сюле́хън.
Кога́ го Фатма ува́рди,
на сва́тове си думаше:
- Сва́тове, мили сва́тове,
хала́л ви тьъ́нки дарове,
пък я́ си по́да с либену.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД