Минка на меджъ́ тъ́рнала
с не́йнана стара майчица.
От де я Мехме́ть ува́рди,
та я в горъ́на приче́ка
и й са ситно закани.
- Къде си, Минко, тъ́рнала,
кога́ си, Минко, пи́тала?
- Я си съм, Мехме́ть, питала,
твояна стара майчица
и съм на меджъ́ търнала.
- Въ́рни са наза́дь, моминке,
чи ще беля́ да сторя!
Дено си дума думаха,
ясни са къ́рве ле́йнаха
низ Ми́нкинине ску́тове,
низ белконо й фуста́нче.
Та че е майка й пи́снала:
- Чим кък я, Ме́хметь, кайди́са,
Минка бе баш с мо́мите,
Минка бе бела, черночка
и беше тьънка, височка.
Сли́сни са, го́ро, спу́ши са,
да скри́иш ва́къл Мехме́тя,
о́ти е кабаха́ть сто́рил,
бела е Минка съсе́къл.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД