Несиби́нка болна лежи́,
болна лежи, ду́ша бере́.
Ду́ша бере́, ни приби́ра са,
буба́йку й е вър главъ́на,
вър главъ́на дива́н стои.
- Стани, стани, Несиби́нке!
- Как да стана, мил буба́йко,
га ма е земьъ́са пои́скала
и майка ма е пору́кала…

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД